Парадоксът е истина, която прилича на лъжа, а софизмът е лъжа, която прилича на истина.
Извод: ами нямам извод, просто ми се стори интересно ;)
9/03/2008
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
skip to main |
skip to sidebar
Разни, безобразни... мисли, мислички и мнения... :)
Всичко за мен
Писмо
Все така съм тъжен, Люсиен!
Мисли странни, светли и нелепи
все така ми тегнат нощ и ден.
За света очите ми са слепи.
С буден поглед срещам съзорен
небосвода утром, с болка тъпа.
Колко те обичам, Люсиен!
Колко съм злочест, другарко скъпа!
Вечер сред тревожна тъмнина,
иде някой страшен и огромен,
с дрезгав глас вещай злочестина.
Ужасен го слушам, Люсиен!
Но защо и твоя сладък спомен
като ужас висне върху мен?
Димитър Бояджиев
Мисли странни, светли и нелепи
все така ми тегнат нощ и ден.
За света очите ми са слепи.
С буден поглед срещам съзорен
небосвода утром, с болка тъпа.
Колко те обичам, Люсиен!
Колко съм злочест, другарко скъпа!
Вечер сред тревожна тъмнина,
иде някой страшен и огромен,
с дрезгав глас вещай злочестина.
Ужасен го слушам, Люсиен!
Но защо и твоя сладък спомен
като ужас висне върху мен?
Димитър Бояджиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар