След девети...

Ясно кой девети, поне за хората родени преди 1980 година.
Случи се вчера за пореден път. Дори не го усетих. Всяка друга година подочувах за разни прояви на доизживяващи дните си привърженици на червеното знаме и популисти бесепейци, но тази година не разбрах да е имало такива.
Истината е, че това минало все повече избледнява и дори за нас, преживелите манифестациите, сякаш е трудно да си представим, че го е имало.
Все едно първите 15 девети септември от живота ми са се изгубили.
Сигурно така е по-добре.
Дано същото се случи и с последните 20 десети ноември.