ГЛАВА 1
Ако работата ти е свързана с чести пътувания за неопределено време, то тогава няма да завъдиш котка или куче. Даже с костенурка би имало проблеми. Впрочем, аз и не обичам костенурки. Така че остават единствено рибките.
Застанах за секунда в полумрака на апартамента си, гледайки как на стената примигва лампичката на алармата. Хвърлих на пода раницата моята раница, раницата с трофеите, вързопа с дрехите, автомата и сгънатата палатка. Тръснах ръце за да възстановя кръвообращението и отидох към таблото. Бързо набрах кода и надписа "тревога" изчезна от малкия дисплей.
Край, вече съм си вкъщи.
В апартамента беше топло и задушно. Нормално - не си бях вкъщи три дена и през цялото време е стоял затворен. Първата ми работа беше да скрия оръжието в сейф, после да пусна климатика, а след това да погледна аквариума. Всичко беше наред - светлините бяха включени, автоматичната хранилка примигваше със зелен пламък, рибките спокойно плуваха, скаридите-филтратори седяха близо до филтрите, разперили мрежести крака. Най-флегматичните същества във вселената, в сравнение с тях дори ленивците са недопустимо подвижни. Седят насред потока на водата, ловят всичко, което носи течението и го пъхат в устата си... Добре им е на тези, които са се наредили така - седят си край течението и чакат какво ще им донесе то.
Като се убедих, че вкъщи всичко е наред отидох да се изкъпя. Даже не трябваше и да се събличам. Постоях под топлата вода, облях се с хладка, после с гореща... Натърках се с душ-гел с аромат на кафе, а после си измих главата с ментов шампоан. Водата, която се стече от мен не беше чак черна, но видимо сива, мръсотията беше толкова, че гелът не започна веднага да се пени.
След банята сложих дрехите си в пералнята, включих я и отидох в кухнята. Всичките три дни в Центрум ми се ядяха бъркани яйца с домати. За такова ядене няма проблем в Центрум, но така се получи, че веднага след пристигането си хукнах след контрабандистите и ги преследвах три дена, а яйцата и доматите не са такива продукти, които бих взел в раницата със себе си. "Морякът" бягаше доста бързо, това "бавно ходеше" му го казах единствено с възпитателна цел.
Докато задушавах доматите и лука, погледнах какво има в хладилника, мимоходом включих телефонния секретар и с половин ухо изслушах какво е записал. Важни обаждания нямаше. Бяха звънели двама приятели и една приятелка. Всичките - с обичайните напоследък въпроси: "Пак ли те изпратиха в командировка?". Имаше автоматично обаждане от оператор, заплашващо че ще ми изключат телефона заради просрочена сметка от двайсет рубли. Какво пък ако го изключат? На кого му е нужен домашен телефон в ерата на мобилните? Бяха звънели и затворили няколко чудака, от тези, които не обичат да разговарят с телефонни секретари... На мобилния телефон имах няколко пропуснати повиквания от мама и няколко непознати номера, които нямах намерение да прозвънявам.
Нарязах коравия, изсъхнал в хладилника хляб, подгрях го в микровълновата и започнах да чупя яйца над тигана. Телефонния секретар продължаваше да мърмори с чужди, далечни гласове.
- Иван...
А този глас ми беше познат! Замрях с последното здраво яйце в ръка.
- Казвам се Александър... струва ми се, че се познаваме... - човекът направи пауза. - Виждали сме се... в Центрум. Ако бъркам - извинявайте много. Ако не... позвънете ми... когато се върнете... Искам да говоря с вас за нещо важно. Номерът ми е...
Ето ти на!
Счупих машинално последното яйце над тигана, изругах когато разбрах, че вътре е паднала черупка, извадих я, сложих капака на тигана. Какво да правя...
Александър беше свой човек. Колега. Граничар. Началник.
Нещо повече - той беше от нашата застава и от нашия отряд, един от седемте човека, живеещи на Земята, а работещи заедно в Центрум.
И най-главното - преди три години той се натъкна на мен, съвършено объркан от попадането в друг свят. Успокои ме, обясни ми случващото се, отведе ме в заставата, уговори ме да стана граничар и ме взе в своя отряд.
Нямах никакви причини да не му се доверявам. Общо взето, той не би имал никакви трудности да ме разследва - знаеше истинското ми име, възраст, дата на раждане и даже кой университет съм завършил. Аз също бих могъл да го намеря. Напълно случайно знаех фамилията му - Бобриков. Достатъчно рядка фамилия, търсенето в интернет щеше да ми отнеме не повече от пет минути.
Но това не беше прието. В Центрум имаме един живот. На Земята - друг. Не трябва да ги смесваме и объркваме.
Хвърлих на масата корковата подложка, сложих тигана върху нея, взех вилицата и почнах да ям. По времето на Центрум беше закуска, по земното време - обяд.
За какво ми е звънял?
Първата ми мисъл беше - "не се обаждай". Не се прави, че не знаеш, а при срещата в Центрум го погледни укорително, така че той сам да се осъзнае.
А после хвърлих вилицата и даже без да обера от чинията останалите яйца, започнах да се обличам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар