Като застудя... та цял септември

То не беше студ - не беше чудо! И още е... Гледам, че народа наизвади зимните якета, та и аз извадих моето, а пък тези дето са по сака ме докарват до съжаление, та чак съчувствие. Сигурно и аз предизвиквам съчувствие с мизерните си обувки, но все не стигам до обиколка по магазините или както пише по женските списания - до шопинг.
Хич не издържам на студ. Виж на жегата стоя, подавам на слънце ту едната люспа, ту другата и тихичко си съскам от кеф, ама стууууууууууууд - НЕ, НЕ и НЕ!
Вчера чух две прогнози - колко щял да бъде студен и дъждовен октомври и как октомври ще бъде слънчев, топъл и отличен за туризъм. Не разбрах да се обнадеждавам ли, да вадя ли и зимните обувки... Абе, то септември не е минал, аз за октомври се замислих?!? Да ми се чуди човек на акъла.
Лошото е, че хем ми се иска да има парно, че ми премръзнаха ръчичките върху клавиатурата, хем като си представя сметката и желанието ми се изпарява веднага. Хем сърби, хем боли, както е казал народът. Решението е в една духалка, но нали октомври ще е хубав, от какъв зор да влагам пари в електроуред, който няма да ми трябва, хе, хе. Демек, към сърбежа и болежа се прибавя и някакво трето (ако не шесто!) чувство.
Съвсем се оплетох какво иска да кажа. Май основното беше, че ми е адски студено, влажно и некомфортно, но това е друга тема... не, май това си беше темата. СТУДЕНО МИ Е!!!
Извод: Как ми трябва една жива грейчица да ме гушне, но няма как - ще трябва да почакам до довечера.

Парадокс и софизъм

Парадоксът е истина, която прилича на лъжа, а софизмът е лъжа, която прилича на истина.
Извод: ами нямам извод, просто ми се стори интересно ;)

За производството на новини, БТВ и още нещо...

Днес гледах как Бареков и Бенатова обясняват как се прави журналистика в България и си спомних онази приказка на Елин Пелин за двамата братя: дето върви единия брат напред та лъже, а зад него върви другият и маже.
Не че Горсов не играе комар - очевидно играе и не че го оправдавам, че е болен - болен е.
Но я пък да си помислим колко време му трябва на един кадърен журналист да провери в нашата малка (но китна ;) ) страна дали някой играе комар и откъде си взема парите?
Стоп! За какво да си напрягаме мозъците с тази сложна дейност, като имаме отговор услужливо подаден ни от Бенатова, с любезното съдействие на Бареков - два месеца са нужни, ни повече, ни по-малко.
И добре че го разясниха това на драгия зрител, че иначе поне аз се чудех по този въпрос и си губех времето, през което иначе можех да създавам я БВП, я 10-тина буркана лютеница.
Представях си нещата така:
Става сутрината Миролюбка и си прави кафе без захар. Обърнете внимание на последния детайл и веднага ще се сетите какво се случва после - ами, разбира се, като изпива кафето и на дъното на чашката се появява надпис: "Съсипи Горсов ДНЕС!". Ясно като бял ден дори и без да се мори жената да ходи на плевенската гара, където срещу 5 лева и цигара някоя гледачка ще и каже същото.
Втори вариант:
Става сутрината Миролюбка и си прави кафе каквото си иска. Докато го пие се обажда на Алена (колко му е) и нумерологията веднага показва: днес ще е ДЕНЯТ Х.
Трети вариант:
Става сутрината Миролюбка и нищо не прави, а тича към телевизията, защото нощес е сънувала чуден сън, в който Свети Георги и поръчва да пусне материала.
И т.н. и т.н...
Да, ама не!
Истината е някъде другаде - два месеца хората добросъвестно се опитвали да проникнат в банковата тайна. А сега някой се опитва да се съмнява в журналистическата им добросъвестност, мамка му и мръсник ще да е тоя дето ще го направи, хехехе...
И се налага Бареков да произведе новина за това как се произвеждат новините - е, не му е лесно на човека и апелирам там от който зависи в БТВ да реагира - или му вдигнете заплатата или му давайте поне по една кофичка кисело мляко сутрин.
Поотплеснах се малко, но е грешно шепа журналисти да си мислят, че могат да наредят няколко милиона души по паркове, ливади и междублокови пространства и да ги пуснат да пасат на воля.
Извод: Те ни лъжат, че правят неподкупна журналистика, ние ги лъжем, че им вярваме. Да са живи и здрави, поне има кого да напсува човек вечер ;)

Зад най-добрите импровизации трябва да стои стабилна организация...

С две думи - ако човек ще готви супа топчета е добре:
1. Да си припомни рецептата продукт по продукт.
2. Да надникне в хладилника с ясната и трезва мисъл: тези продукти има ли ги в хладилника?
3. Да се снабди с лист и химикал.
4. Да направи списък на липсващите продукти.
5. Да завре списъка в джоба.
6. Едва тогава да хукне към магазина!

С три думи, когато човек пренебрегне нужната организация постъпва така:
1. "Май ще сготвя супа топчета" (дълбокомислено чесане по главата)
2. "Трябва ми кайма, май? (в жълтовестникарски стил)
3. Тич за кайма!
4. Интернет.
5. "О, Боже на супите, имам само лук... е, и кайма, разбира се...
6. Тич до другия магазин за зеленчуци...
7. Тич...
8. Тич...
9. Изплезен език - от бързане де.

А можеше да бъде иначе и толкова прекрасно!

Но супата стана убийствено хубава!

Извод: Който е слаб в главата е силен в краката (народно умотворение)