И след десети...

Преди написах една публикация "След девети..." и сега установих, че същото важи и за Десети ноември.
Може би един ден никой няма да забравя тази дата, така както е сега с Трети март да речем, а може би не.
Май ако го бяха направили официален празник т.е. почивен ден, няма да го забравяме.
Като сме безделници, да не сме без празници ;-)

Село, чието име се римува с Любов...

Само за един час с влак се стига до гара Бов в Искърския пролом. И понеже е близо му дойде реда чак сега.
И защото Балканът е най-трудната планина в България не успяхме да изпълним почти нищо от целите ми.
Не качихме връх Издремец, от който според една бабка от селото се виждат куполите на "Александър Невски".
Не стигнахме до хижа "Тръстеная"
Не намерихме пътеката за манастир "Седемте престола".
Върнахме се пак през Бов.
И разбира се леко се поскарахме с брат ми.
Но пък преизпълнихме други.
Надишахме се с чист въздух.
Насладихме се на прекрасните гледки на Искърския пролом и есенната гора.
Видяхме био ферма.
Качихме се до Манастирската поляна на билото.
Похапнахме вкусно в подножието на върха.
Поговорихме си с хора от селото и научихме интересни неща за мините, които сега са изоставени.
Смяхме се много.
Беше чудесно!
Толкова чудесно, че тази седмица пак ще ходим там, но този път ще тръгнем от манастира "Седемте престола", ще спим в хижа "Тръстеная" и ще слезем в Лъкатник.
Нямам търпение!