Достави ми истинско удоволствие и самото правене и реакцията на рожденичката!
10/20/2010
Торта с цветя
Вчера Пух имаше рожден ден и направих тази торта:
Достави ми истинско удоволствие и самото правене и реакцията на рожденичката!
Достави ми истинско удоволствие и самото правене и реакцията на рожденичката!
10/19/2010
Когато отношенията започват с лъжа
Ходя по интервюта за работа. Понякога е унизително, понякога интересно, понякога дори приятно. Но не става въпрос за това. Става въпрос за едно стандартно изречение, с което обикновено ме отпращат: "Ще ви се обадим". И колко пъти стана това? Нито веднъж.
Значи друго е, ако ми кажат, че ще ми се обадят, ако съм одобрена. Или ако аз самата настоявам да ми се обадят, а това не съвпада с техните планове и практика. Но защо самите те повдигат въпроса и дори без да съм поискала ми обещават нещо, което няма да изпълнят?
Преди една седмица интервюиращата дори ми повтори два пъти (защото може и не съм разбрала от първия) как до два дни ще ми се обадят "непременно, каквото и да е решението, дори да не ви одобрим". Оттогава минаха три пъти по два дни.
Та си мисля - те не ме одобриха за служител, а аз одобрявам ли ги за работодатели щом почват да ме лъжат още на интервюто?
Значи друго е, ако ми кажат, че ще ми се обадят, ако съм одобрена. Или ако аз самата настоявам да ми се обадят, а това не съвпада с техните планове и практика. Но защо самите те повдигат въпроса и дори без да съм поискала ми обещават нещо, което няма да изпълнят?
Преди една седмица интервюиращата дори ми повтори два пъти (защото може и не съм разбрала от първия) как до два дни ще ми се обадят "непременно, каквото и да е решението, дори да не ви одобрим". Оттогава минаха три пъти по два дни.
Та си мисля - те не ме одобриха за служител, а аз одобрявам ли ги за работодатели щом почват да ме лъжат още на интервюто?
10/12/2010
Някои мисли за висшето образование
Става въпрос за висшето образование в България.
Напоследък много се говори за него.
Образователният министър се изказва по телевизията. Студентите също... Преподаватели и ректори...
Така че защо не и аз? ;-)
Та какво ми минава напоследък през ума в тази връзка:
Търся си работа и всяка седмица виждам обяви за хора, които да пишат курсови работи, реферати, проекти. Щом има предлагане, значи има и търсене. Що за студент ще плати 100 лева за нещо, което може и сам да сглоби за няколко часа? Защото аз преди съм писала, а сега се копи-пейства.
Всъщност знам отговора на въпроса какъв студент би си платил, защото пролетта правих две такива работи. Първата я направих безплатно, като услуга към приятел, но за втората им взех 50 лв. Пиша "им", защото се оказа, че съм изкарала хубави оценки на пет човека. Първата работа беше по Управленски информационни системи и ми отне един час заедно с оформянето, а втората по Управленско счетоводство и ми отне три часа, главно защото не бях учила този предмет в университета и ми се наложи да прочета учебника. Пък и таблици и формули се набират по-трудно. Бих ли дала пари за нещо, което ще ми отнеме 3 часа? Не. Би ли ги дал българският студент? Да.
А аз не кандидатствах по нито една от онези обяви - струваше ми доста нечистоплътна такава работа, дори когато бе услуга на приятел. И ми става гадно като си помисля, че неговата диплома ще бъде равностойна на моята, в която зад всяка оценка стои много труд.
Преди няколко месеца ходих на гости на една приятелка, брат и е доцент в еин престижен университет, който е възпят в песен - "триста марки и едно прасе". Г-н доцента се занимава именно с това - да организира писането на курсови работи от гладни, но кадърни студенти за некадърни, но платежоспособни такива. Сигурно и преподава в свободното си време, когато не се занимава със заведението, което държи на морето. Има два апартамента в центъра на София и покрай едната стена на хола му има наредени бутилки със скъп алкохол. Ама бройка...
Снощи гледах един студент как се оплаква, че няма да учи цял месец през зимата, а лятото ще бъде на стаж и така ще му останат само 15 дни почивка.
Днес прочетох, че министър Игнатов е казал, че имаме 37 държавни ВУЗ-а. Дори бездомните кучета в София могат да се класират, стига разбира се да има кой да им плати таксата.
Спомням си как есента гледах репортаж за Нов български университет - приема хора, които нямат дипломи, защото не са си взели матурата с тенденция догодина като го направят да преминат директно във втори курс.
Разбира се се сещам и за хубави неща - как моя позната като я скъсаха на изпита по висша математика не си плати, а седнахме, решавахме задачи и след една седмица изкара петица.
За едно момче, което влезе тази есен в Техническия университет и вече си е намерило работа като сервитьор.
Сетих се за един 40 годишен мъж, който учеше прилежно за всеки изпит за втора магистратура и изписа десет тетрадки, докато неговите колежки преписваха на всеки изпит и взеха дипломи без да научат и една стопанска операция.
Докато пишех това си спомних и за собствените си студентски години - гладни по виденовски, но подскачащи ентусиазирано по площадите.
И ми става тъжно за тези деца, които ще излязат на протест сега за да защитят топлината в университетските зали, правото да си купят курсова работа, да живеят на общежитие, да си вземат изпитите - честно или нечестно, да бъдат използвани от някой докато правят това. Всъщност ми стана тъжно, защото накрая ще им се наложи да порастнат и да станат цинични като мен.
Та много се говори за висшето образование напоследък. Дано е за добро!
Напоследък много се говори за него.
Образователният министър се изказва по телевизията. Студентите също... Преподаватели и ректори...
Така че защо не и аз? ;-)
Та какво ми минава напоследък през ума в тази връзка:
Търся си работа и всяка седмица виждам обяви за хора, които да пишат курсови работи, реферати, проекти. Щом има предлагане, значи има и търсене. Що за студент ще плати 100 лева за нещо, което може и сам да сглоби за няколко часа? Защото аз преди съм писала, а сега се копи-пейства.
Всъщност знам отговора на въпроса какъв студент би си платил, защото пролетта правих две такива работи. Първата я направих безплатно, като услуга към приятел, но за втората им взех 50 лв. Пиша "им", защото се оказа, че съм изкарала хубави оценки на пет човека. Първата работа беше по Управленски информационни системи и ми отне един час заедно с оформянето, а втората по Управленско счетоводство и ми отне три часа, главно защото не бях учила този предмет в университета и ми се наложи да прочета учебника. Пък и таблици и формули се набират по-трудно. Бих ли дала пари за нещо, което ще ми отнеме 3 часа? Не. Би ли ги дал българският студент? Да.
А аз не кандидатствах по нито една от онези обяви - струваше ми доста нечистоплътна такава работа, дори когато бе услуга на приятел. И ми става гадно като си помисля, че неговата диплома ще бъде равностойна на моята, в която зад всяка оценка стои много труд.
Преди няколко месеца ходих на гости на една приятелка, брат и е доцент в еин престижен университет, който е възпят в песен - "триста марки и едно прасе". Г-н доцента се занимава именно с това - да организира писането на курсови работи от гладни, но кадърни студенти за некадърни, но платежоспособни такива. Сигурно и преподава в свободното си време, когато не се занимава със заведението, което държи на морето. Има два апартамента в центъра на София и покрай едната стена на хола му има наредени бутилки със скъп алкохол. Ама бройка...
Снощи гледах един студент как се оплаква, че няма да учи цял месец през зимата, а лятото ще бъде на стаж и така ще му останат само 15 дни почивка.
Днес прочетох, че министър Игнатов е казал, че имаме 37 държавни ВУЗ-а. Дори бездомните кучета в София могат да се класират, стига разбира се да има кой да им плати таксата.
Спомням си как есента гледах репортаж за Нов български университет - приема хора, които нямат дипломи, защото не са си взели матурата с тенденция догодина като го направят да преминат директно във втори курс.
Разбира се се сещам и за хубави неща - как моя позната като я скъсаха на изпита по висша математика не си плати, а седнахме, решавахме задачи и след една седмица изкара петица.
За едно момче, което влезе тази есен в Техническия университет и вече си е намерило работа като сервитьор.
Сетих се за един 40 годишен мъж, който учеше прилежно за всеки изпит за втора магистратура и изписа десет тетрадки, докато неговите колежки преписваха на всеки изпит и взеха дипломи без да научат и една стопанска операция.
Докато пишех това си спомних и за собствените си студентски години - гладни по виденовски, но подскачащи ентусиазирано по площадите.
И ми става тъжно за тези деца, които ще излязат на протест сега за да защитят топлината в университетските зали, правото да си купят курсова работа, да живеят на общежитие, да си вземат изпитите - честно или нечестно, да бъдат използвани от някой докато правят това. Всъщност ми стана тъжно, защото накрая ще им се наложи да порастнат и да станат цинични като мен.
Та много се говори за висшето образование напоследък. Дано е за добро!
10/04/2010
Абонамент за:
Публикации (Atom)
