Фрагменти

...Все още си търся работа и вече почвам да скучая, направо не е за вярване...
...Дочетох "Илион" на Дан Симънс, една от най-идейните фантастични книги, които съм чела. Излишно е да пиша други суперлативи - каквото и хубаво да кажа, няма да е достатъчно...
...Все повече и повече не мога да понасям президента Първанов. Не го понасях преди да стане президент. Няма да го понасям и след като вече не е...
...Вчера правих курабийки за пръв път от месеци, приличат на негърчета (не по вкус на сладките наречени така, а по цвят), но пък са вкусни въпреки това. Да, за всяко нещо се иска освен опит и постоянен тренинг...
...Иска ми се тази седмица да отида на планина и да ходя, да ходя, да ходя, да ходя...
...Вчера изгледах първия епизод на седми сезон на "Отчаяни съпруги", добър е...
...Днес изгледах втори епизод на седми сезон на "Доктор Хаус", много е добър. Първия го гледах три пъти - веднъж с английски субтитри, веднъж с български и веднъж дублиран. И трите пъти ми хареса...
...Минах половината на Кетъринговата мисия за рождения ден на играта Cafe World...
...Бивша колежка от работата ме помоли за помощ, ако и възложат тя да прави вестника. Хич не ми се иска да го правя след "красивото" изпращане от страна на шефовете, но пък тя не е виновна...
...Имам да напиша две писма, а много ме мързи да го направя, не съм добър приятел...
...Дори не знам защо пиша в този блог, явно стремежа човек да изрази себе си не само мислено е особено силен при някои индивиди...

Продуктите "Стара планина"

Все още не съм опитвала тези продукти "от чисто месо". Но гледах етикетите. И видях, че единственото по което се различават от останалите е липсата на соя. Иначе пак са наблъскани с вода, лой и Е-та.
Другият аспект, който не ми харесва е цената. Разликата е в няколко процента соя, иначе разходите са едни и същи, в края на крайщата се произвеждат в същите цехове, едва ли и работните заплати са повишени. Та значи влагането на няколко процента повече месо оскъпява продукта почти със 100%? Е как стана така? 5 години съм учила счетоводство, включително и ценообразуване, но както и да го смятам, не ми излиза разходите за един от материалите да оскъпяват толкова крайният продукт.
Има и нещо друго: цената на килограм кайма "Стара планина" е между 8 и 9 лева. Без да е ясно каква част от нея е сланина. Не е ли по-добре за мен да ида в някоя месарница или по-голям магазин, да си посоча парче месо, чията цена е 7 лева и то да бъде смляно пред очите ми?
От какъв зор ще си купя колбас, на който пише 10% вода и струва 9 лева, при положение, че в месарницата до нас страхотни свински котлети се продават по 8 лева?
И последно - откъде да съм сигурна, че наблюдаващият си е отворил широко и двете очи? Все още не си купувам продуктите на мандра "Пършевица", защото повярвах на собствените си очи, а не на проверяващите от Министерството на околната среда. Защо сега да се доверя, след като не съм видяла и една дейност в България неповлияна от корупция и шуро-баджанащина.
Все пак ще си купя някой скъп и чисто месен колбас, ако не от друго, поне от любопитство. Пък и да видя дали наистина е с толкова подобрен вкус.
Макар да се съмнявам, че ще си дам парите на вятъра.

Поредната хубава песен на "Атлас" :-)

Робин Худ, сексът и градът

Макар и с известно закъснение гледах "Робин Худ" от тази година и "Сексът и градът" 2.

Двата филма са толкова различни, че ми се струва едва ли не признак на лош вкус да ги вкарвам в една тема, но тъй като ги гледах в един ден - защо не?!

Робин Худ се оказа различен от традиционния. Ако филма се казваше по всякакъв друг начин нямаше да имам нищо против - щях да се насладя на интересната история, актьорския състав, любовната връзка, коварството на краля, баталните сцени, сценографията, достоверните костюми и мърсотия. Но не съм съгласна да си поръчам шоколадов сладолед, а да се окаже, че отдолу някой ми е напълнил чашата с ванилов.
Наистина накрая Робин Худ все пак се озова в гората, с лък и стрели и отряд изгнаници, които да предвожда. Тоест една последна лъжичка шоколад преди да свърши мелбата.
Приветствам идеята да се направи предистория на историята, грешката беше моя, че не прочетох предварително как ще се развие сюжета и той се размина с очакванията ми. Просто не обичам изненадите. Така че, хора от Холивуд, когато другия път решите да сте оригинални сложете подходящо заглавие, например "Как Робин Худ стана Робин Худ" ;-) И кажете кога да чакаме втората част, която предполагам сте замислили още преди да пуснете тази ;-)

За разлика от "Сексът и градът" 2, където нямаше никаква изненада. Два часа лека боза, значително по-слаб от първата част. Набляга се на дрехите и ориенталския лукс. Малко неща се случиха с героите, но е нормално - първата част свърши така хубаво и удовлетворяващо, че всеки опит да се развали това, като се промени нещо със сигурност щеше да предизвика недоволство сред почитателките.
Нямаше да ме е яд, ако не бяха направили това продължение, но със сигурност щеше да ме е яд, ако не го бях гледала.

В крайна сметка и двата филма си заслужаваха времето, което им отделих, макар и по различен начин. Традициите са хубаво нещо, както е хубаво и това, че понякога не са това, което бяха.

П.П. Так и не разбрах как Робин Лонгстрайд, който се правеше на Робърт Локсли по една време стана ХУД? Но няма и да се прежаля да гледам филма втори път за да разбера ;-)

След девети...

Ясно кой девети, поне за хората родени преди 1980 година.
Случи се вчера за пореден път. Дори не го усетих. Всяка друга година подочувах за разни прояви на доизживяващи дните си привърженици на червеното знаме и популисти бесепейци, но тази година не разбрах да е имало такива.
Истината е, че това минало все повече избледнява и дори за нас, преживелите манифестациите, сякаш е трудно да си представим, че го е имало.
Все едно първите 15 девети септември от живота ми са се изгубили.
Сигурно така е по-добре.
Дано същото се случи и с последните 20 десети ноември.

Приказки по телефона

9 септември - пред паметника на патриарх Евтимий и пред кино Одеон
10 септември - на Царевец и при езерото Ариана до Орлов мост
11 септември - на Телефоните и при Стълбите на Ректората

Художничката Албена Баева ще подари възможността за една приказка по телефона. Една малко странна, ексцентрична и необичайна идея, но и романтична, и по детски изненадваща.
Защото не само с хляб живее човек :-)

Всъщност правя тази публикация не заради хубавата идея на Албена Баева. Наясно съм, че за мен, която обичам интересните, необичайни неща и ценя различното, което ми носи хубав спомен дни наред,изживяването ще е хубаво. Наясно съм обаче, че има и хора, за които това е глупост, разсипия на човешки труд и пари и безмислено от каквато и да била гледна точка.
И все пак ми стана криво като прочетох първия коментрар след новината в dariknews.bg:
"От село - 07.09.2010 г. 16:03:38
Поредните ексцентрични глупости, по-добре да бяхте направили забавачка за деца!"
Дали този човек някога е разказал приказка на децата си или им пуска чалга канала и отива да пие две ракии, доволен че са го оставили на спокойствие?!

И аз искам да мога да връчвам ордени!

"Пловдивският митрополит Николай удостои с най-високото отличие „Свети апостол Ерм"- I степен пазарджишкия прокурор Стефан Янев и кмета на Община Пазарджик Тодор Попов за тяхното поведение при отстояването на християнските ценности, защитата на православната нравственост и морал, на светостта на брака, семейството и държавността. Решението бе взето по повод разразилата се дискусия около Пазарджик във връзка със скандалния чл. 14 от Наредбата за обществения ред, който забранява публичната демонстрация на сексуална и друга ориентация на обществени места.
Председателят на Общинския съвет в града Георги Йорданов получи от Пловдивската митрополия почетна грамота.
„Оказа се, че има лица, които в решението на Общинския съвет в Пазарджик са съзрели сериозна заплаха, заплаха за силите на брака, опитващи се всячески да ни наложат ново робство, робството на плътта, робството на похотта", каза дядо Николай в обръщението си в най-големия катедрален храм в Пазарджик „Света Богородица". "
dariknews.bg

Еееех, защо и за не мога да връча няколко ордена...

И всичките на "дядовците" от висшите етажи на Българската православна църква, да са ни живи и здрави, че то на малоумници е грехота да се пожелава лошо.

Първо бих им дала по един медал за незнаеща граници алчност. Имоти, злато, пари, коли, кучета, часовници... с какво ли не свързваме вече тези богоугодни хорица. С всичко друго само не и с бедност и аскетизъм.

Второ бих им дала и по един медал за тесногръдие. То дали е тесногръдие или нещо друго... Не остана гостуващ певец неанатемосан и хомосексуалист - неоплют. Вече почвам да си мисля, че в тая работа има нещо твърде лично, защото аз като съм чела Новия завет не съм запомнила точно думите: "Раздавайте анти-гей награди в мое име!". Дали пък светите хора не са имали някое неприятно изживяване в семинарията (или пък приятно, зависи от гледната точка) или пък им се иска да имат...

Трето бих им дала един медал за тшеславие и жажда за евтина популярност. Как пък не излезе един християнски чиновник (защото те са такива - чиновници, а не божии служители) и да каже, че е дал пари за болно дете, за изграждане на детска площадка, организирал е кухня за бедните. Ей, го - в градинката пред "Св. Седмочисленици" в София затвориха чешмата, а там ходят ежедневно хиляди хора, много деца. Как пък някой не се сети да отвори една чешма до църквата, да пият хората и да хвалят Господ и служителите му.

Четвърто бих им дала един медал за чревоугодничество, защото е видно че "тая шия не е от туршия". Поне малко да отслабнат, че ще им омалеят златните пръстени, дето са ги наредили по два на пръст.

Хайде стига толкова отличия, че няма да има къде да ги сложат а и съм обикновена християнка, къде ти ще давам аз каквото и да било на такива свети хора (освен пари, тях едва ли ще откажат, дори да съм хомосексуалист).

Пък и потривам ръце в очакване на приятната гледка на непорочните им задници в казаните. Свети Петър едва ли ще е толкова доверчив като българските медии и простодушния ни народ :-)

Погледнал се Илия - той пак в тия... и за Хасан се отнася същото, ако и да няма рима

"Главното мюфтийство в София бе оградено от охрана, изпратена от Недим Генджев, която не допуска служители на вероизповеданието да влизат в сградата.
Седмица преди мюсюлманския празник Рамазан Байрам върховете на вероизповеданието все още са в спор за това кой е легитимният представител на религиозната общност, след като Върховният касационен съд възстанови Недим Генджев на поста, но районните мюфтии отказват да признаят това решение и настояват за регистрация на избрания миналата година за главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи. През последните няколко месеца те организираха подписки и протести срещу „опита да им бъде наложен Генджев", предаде Дарик.
От мюфтийството бяха категорични, че няма да напуснат сградата, дори и ако трябва да нощуват в нея. Генджев пък заяви, че е чакал достатъчно след обявеното съдебно решение и е категоричен, че трябва да получи достъп до сградата."

dir.bg - 03 септември 2010

След излагацията на двата български синода, дойде ред и на братята мюсюлмани да се насладят на глупостта на мюфтийството си.

Както се казва - хубава работа, ама българска!

Май в нашата езическа държава най-големите атеисти са църковните служители, независимо от религията, която изповядват.

Боже, Боже, защо не слезеш да си прибереш вересиите?

След десет години или как се разделих с работодателя си

В сряда ми беше последния работен ден. Бях на тази работа десет години и скромно мога да заявя че я върших добре... поне през последните осем от тях. Защото първите две все пак се учех.
През последната година обаче ми стана тежко. Работното ми време се увеличи без основание, работата която преди вършех в къщи при човешки условия се наложи да правя при шум и студ през зимата... Започна едно безкрайно висене, клюки, проверки, набиване на канчета, подписи по няколко пъти на ден по списъци, следене с камера и шантаж със записите и т.н., и т.н.
Понеже не се бяхме разбрали така при сключването на договора, съвсем коректно подадох молба за напускане не когато на мен ми е удобно, а когато ще е най-добре за работодателя.
Все пак десет години са това!
И какво получих срещу лоялността си?
Натякване как преди десет години съм била без опит, но все пак съм взета на работа. Неблагодарница!
Пресмятане как работният ми ден е от шест часа, макар че аз както и да ги броя все излизаха повече, но очевидно освен че съм неблагодарна съм и неграмотна.
И вместо пожелание за успех накрая, подхвърлено в коридора питане дали съм върнала едни мизерни 132 лева, които ми бяха дадени в началото на годината за дрехи. Хвана ме срам заради човека срещу мен, който беше повярвал в богоподобността си! Да не говорим, че този въпрос беше безмислен, защото парите директно ми бяха удържани от последната заплата, ясно по чия заповед.
Все пак това престана да има значение, защото беше засенчено от хубавото сбогуване с всичките ми колеги! Всъщност признанието на тези хора ме интересува много повече от мнението на един минитиранин ;-)
Дай боже и те един ден да намерят сили, средства и възможности да си тръгнат оттам, пък макар и по такъв неприятен начин!

"Царят е гол!"

Едва ли има човек, който да не е чел Андерсеновата приказка, на края на която детето се провиква "Ама царят е гол!"
И едва ли остана човек в България, който да не е разбрал, че Божидар Димитров се провикна "Народът е шибан!"
И народът като чу истината за себе си се разсърди и почна да се обяснява, че не бил такъв.
Че вярно осем години триглавата ламя го уважаваше както си знае, но какво от това, тя може и да беше триглава, но другите и атрибути не са били три, а само един, така че не е било нищо особено.
Че преди това и други лами не го пропуснаха, но то не се брои защото е в името на демокрацията.
И преди това... и преди това...
Но народът яко се опитва да убеди и себе си, и медиите, и целия Интернет по света, че е честен и чака да дойде Принца на бял кон, за да пием всички после благата ракия. Дето вече бая се сгорчи...

Божидар Димитров трябва да разбере, че да си министър не е като да си директор на музей или водещ на телевизионно предаване. С властта идва и отговорността. С неприятното задължение да не казваш на царя, че е гол и на народа си, че "както кротичко си спал, някой тихо го е..."
А народът трябва да се събуди, да се вземе в ръце и да си вдигне гащите накрая, че от тези сношения ги ражда само недоносчета през последните двайсет... седемдесет... и аз не знам колко години?!?
Нали още през 1875 година Дядо Славейков пише следното:

НЕ СМЕ НАРОД
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

П.П. И аз съм от този народ, не се разграничавам, нито гледам на останалите отвисоко. Просто ми се иска да вярвам, че няма да крещя безмозъчно нито "Осанна", нито "Разпни го" преди да помисля.