Защо не есен...

Днес започва една поредица от дъждовни есенни дни. И все пак...

Когато си ядосан...

Всяка минута, в която си ядосан, губиш 60 секунди щастие!

Смешка: Неправителствени организации се обявиха и срещу отнемането на имущество от длъжници на банки

"70 000 подписа за намаляване на лихвения процент
27 август 2009 / Nrews.dir.bg

Представители на организациите - "Национална асоциация на българския бизнес" и "Организация за обществена самозащита - едно" настояха за намаляване на лихвените проценти на банките и за прекратяване на принудителното отнемане на имущество на банкови длъжници.

"В цялата страна тече подписка, събрали сме над 70 000 подписа в подкрепа на искането банките да намалят лихвите по текущи кредити на 4%", съобщи Светлозар Николов, председател на "Организация за обществена самозащита - едно", предаде БТА.""

Хахаха, по-голяма глупост не бях чела досега! Все сме се подигравали с основните икономически закони, но този Светлозар Николов губи мярката.
Аз пък предлагам не само да не се отнема имуществото на длъжниците, ами и банката да им плаща по 4% лихва, защото горките хора са ощетени. Предлагам да им се даде възможност да си закупят по още един апартамент, още една кола, да се изпратят за две седмици на Малдивите...
Не е луд, който яде зелника, а който му го дава. Години наред кредитополучателите си мислеха, че банките са луди, а те сладко ще си похапват не само зелник, а и пържолки, туршия, еклери, бозичка...
И така беше!
Но накрая дойде лошия чичко съдия-изпълнител и им е..а м....а на приказката!

А сега сериозно:
Преди да се развива популистка кампания не е зле да се седне и да се помисли, че по-лошо от евтината популярност е да те помислят за глупак. Очевидно това не е хрумнало на дамите и господата от неправителствените организации, а би трябвало.
По-глупави обаче ми изглеждат хората, които подписвайки договора за кредит са били пълнолетни, грамотни и считащи себе си за умни, а няколко месеца по-късно се изкарват неспособни да вземат решения, неграмотни и глупави, молещи се някой да се подпише, за да им реши проблемите. Не се ли чувствате гадно, като признавате пред света колко сте сглупили и закъсали с тези подписи?!?
Практиката от векове е тази: имуществото на длъжника се разпродава за да покрие дълговете му. Само ние искаме в България да е различно... е, и аз го искам, искам да си купя апартамент и да живея в него при лихва 4%, вместо да плащам наем и да живея на таван, но не може. Затова и не се набутвам.
Лошо е, когато една такава новина се разпространява, вместо да остане там където и е мястото - в рамките на три реда на вътрешните страници на някой ежедневник.
Хубавото е, че моите пари си стоят в депозит и накрая ще се уредя с евтин апартамент.
Не се чувствам гузна за това, че съм по-умна от другите!

П.П. С тези думи не искам да обидя хората, които са взели кредити за да помогнат на болен човек, на тях дълбоко съчувствам!

Бързи, смели, сръчни...

Доживях и аз, на 33 години, да се занимавам всеки ден с гимнастика :-)
Само още не мога да си изясня дали го правя заради коремчето, което ми се появи или заради всеобщата мания - приятелките ми три пъти в седмицата ходят на аеробика, във форумите има десетки теми кой какви упражнения и програми прави...

Глад му е майката и ходене по планините, ама като не мога след малко ще се пусна на Синди Крауфорд пък каквото сабя покаже ;-)

За Google, правителството... и всичко останало

Няма съмнение, че управлението на правителството на Триглавата Ламя се превърна в един голям (и пореден) провал!

http://yunuz.projectoria.org/archives/326

Четох доста неща написани и преди, и след случилото се, късничко е да подкрепя инициативата, просто научих едва тази сутрин от вестниците, но... защо пък не.
Живеем в уж гражданско общество, а правителството наистина страшно се издъни. Кога ако не сега да изразя мнението си!?!

Кокичета

Днес дадох един лев на малко циганче. Стоеше отстрани и просеше, докато си купувах кокичета. Беше мръсно и кльощаво, а аз дадох повече пари за цветята, отколкото на него...

Подранилата пролет в София

Днес София беше по-мръсна и кална от всякога. Може би, защото в неделя има малко хора по улиците, а така боклуците личат повече, незакривани от никого.

Вървях и си мислех колко е странен този град - обичан и ненавиждан, даващ ни препитание и емоции, и ограбващ нервната ни система.

Днес беше почти пролет.

Небето беше синьо, с онази особена синева на първия пролетен ден.

Птичките пееха пролетно. Чичопей, каза приятелката ми.

Дете береше пред блока първите напъпили кокичета. Когато посегне да вземе едно изкуствено цвете, привлечено от избеляло-розовия цвят, майка му се скара и го накара да го остави.

Прибрах се невероятно бързо с градския транспорт.

Никой не се усмихваше, освен един мъж, който пушеше, минавайки покрай спирката, на която чаках трамвай. Първо го помислих за луд или бездомник, но дрехите му бяха нови, а обувките лъснати. После си казах, че сигурно разговаря по телефона с хендсфрий, което не виждам, но и това не беше вярно. Още си спомням лицето му, за минутка бях влюбена в неговата усмивка.

Тази вечер заваля.

За любовта... но не по Стендал

Който мисли, че няма истинска любов бърка, тя съществува.
Който мисли, че има истинска омраза, също бърка, тя не съществува.
Никой не знае защо сме устроени така и защо при това изходно положение сме толкова лоши...
Може би защото съществува и истинското безразличие?!?