За Google, правителството... и всичко останало

Няма съмнение, че управлението на правителството на Триглавата Ламя се превърна в един голям (и пореден) провал!

http://yunuz.projectoria.org/archives/326

Четох доста неща написани и преди, и след случилото се, късничко е да подкрепя инициативата, просто научих едва тази сутрин от вестниците, но... защо пък не.
Живеем в уж гражданско общество, а правителството наистина страшно се издъни. Кога ако не сега да изразя мнението си!?!

Кокичета

Днес дадох един лев на малко циганче. Стоеше отстрани и просеше, докато си купувах кокичета. Беше мръсно и кльощаво, а аз дадох повече пари за цветята, отколкото на него...

Подранилата пролет в София

Днес София беше по-мръсна и кална от всякога. Може би, защото в неделя има малко хора по улиците, а така боклуците личат повече, незакривани от никого.

Вървях и си мислех колко е странен този град - обичан и ненавиждан, даващ ни препитание и емоции, и ограбващ нервната ни система.

Днес беше почти пролет.

Небето беше синьо, с онази особена синева на първия пролетен ден.

Птичките пееха пролетно. Чичопей, каза приятелката ми.

Дете береше пред блока първите напъпили кокичета. Когато посегне да вземе едно изкуствено цвете, привлечено от избеляло-розовия цвят, майка му се скара и го накара да го остави.

Прибрах се невероятно бързо с градския транспорт.

Никой не се усмихваше, освен един мъж, който пушеше, минавайки покрай спирката, на която чаках трамвай. Първо го помислих за луд или бездомник, но дрехите му бяха нови, а обувките лъснати. После си казах, че сигурно разговаря по телефона с хендсфрий, което не виждам, но и това не беше вярно. Още си спомням лицето му, за минутка бях влюбена в неговата усмивка.

Тази вечер заваля.

За любовта... но не по Стендал

Който мисли, че няма истинска любов бърка, тя съществува.
Който мисли, че има истинска омраза, също бърка, тя не съществува.
Никой не знае защо сме устроени така и защо при това изходно положение сме толкова лоши...
Може би защото съществува и истинското безразличие?!?